Андрес Сомоза е директор на ЧСУ „Кралица София испанска“ а също така е и учител по физическо възпитание. Срещнах го миналата година, когато отидох да видя училището и първото нещо, което си помислих, беше „Боже мой, та аз приличам на смърф до него!“ (Той е висок поне като Пау Гасол). Второто нещо, което си помислих беше „Този човек вдъхва доверие». Андрес е страстен спортист космополит от детството си, той живее в София вече повече от една година.
Въпреки че сега е изправен пред предизвикателството да управлява цялото училище дистанционно сред коронавирусна пандемия, той отдели време, за да отговори на някои мои въпроси. Разговаряхме за работата му, за хобитата му, за живота му далеч от родината и дори за отменената му сватба!
От къде си Андрес?
Испанец съм, въпреки че поради работата на баща ми, аз и моето семейство трябваше да пътуваме много, да сменяме градове и държави, училища и приятели … Роден съм в Германия, в Рюселсхайм (където е фабриката на Опел), след това отидохме в Сарагоса (Испания), за известно време живяхме в Паркгейт (град близо до Ливърпул, Англия) после заминахме за Лече (Италия), докато най-накрая не се върнахме в Сарагоса и останахме да живеем там.
Като дете посещавах четири различни училища в четири различни държави, а след това съм работил като учител в три други училища. Ето защо обичам да казвам, когато ме попитат откъде съм, че съм човек на света.
От колко време живееш в България?
Живея тук от една година и всеки ден се чувствам все по-конфортно от решението ми да се преместя да живея в България. В София имам всичко необходимо, за да бъда щастлив, освен разбира се разстоянието, което ме дели от семейството и приятелите ми. Тук мога да преподавам това което харесвам, през уикендите играя футбол, ходя на кино, излизам на вечеря, пия по някоя бира с приятели, или пък отскачам до планината, която е в съседство … Също така, мога да кажа, че българите ме посрещнаха много добре и се отнесоха с мен с голяма обич.
Моята бъдеща съпруга е от Никарагуа. Преди време тя емигрира в Испания, а сега живеем заедно в България. Планирахме сватбата повече от година, имахме дата за април и в крайна сметка не можахме да я празнуваме. Всичко беше малко хаотично, трябваше да преместим датите и да ги координираме с всички един по един: църквата, ресторантът, фотографът, меденият месец …
Най-накрая решихме да направим двойна сватба, първо, веднага щом можем, и щом ми разрешат да пътувам до Испания (три мои полета вече бяха отменени), ще се оженим, дори и да е при затворени врати, а по-късно, когато всичко се нормализира и положението е по-спокойно, ще го отпразнуваме както подобава, с всички наши гости.
Посветил съм се изцяло на преподаването. Това ми е било мечта през целия ми живот. Сега работя в испанското училище „Кралица София испанска“ тук в София, където съм директор.
Също така обожавам да се занимавам със спорт: Състезавал съм се по плуване, тенис на маса, хандбал, футбол и баскетбол. Бил съм и треньор по последните два спорта в категории от деца (6 години) до младежи (16 години). Тук в София играя във футболния отбор на Business Premier League.
Сега, когато училището е затворено, как родителите могат да запишат децата си за следващата учебна година?
Много семейства ни посетиха по време на учебната година, за да видят училището и за да научат повече за нашия проект. Сега, когато физическата база е затворена, много запитвания продължават да пристигат чрез уебсайта, по електронната поща, или директно на телефонния ни номер. Истината е, че семействата, които искат да запишат децата си, могат да го направят много лесно: необходимо е да осъществи интервю с родителите и с детето, да се попълни и сканира договора и по този начин може да направим дистанционно записване. За тези, които все още не познават нашите съоръжения, се предлага виртуална обиколка , която обхваща практически цялата сграда.
